Хоризонт 2020 – Инструмент за МСП

Бюджет:

80 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Секторът на биотехнологиите в здравеопазването предлага огромни възможности, но изисква сериозни и рискови инвестиции, които често липсват, особено когато става въпрос за малки и средни предприятия. Затова и развитието на тази индустрия в Европа е ограничено. С цел да направи възможен достъпа до финансови ресурси на иновативните МСП в областта, Хоризонт 2020 предоставя помощ на тези, които адресират предизвикателствата в областта на биотехнологиите в здравеопазването.

Програмата отчита две такива групи предизвикателства:

1. Клетъчни технологии в медицински приложения

Разнообразието и сложността на живите клетки изправят пречки пред достъпността на безопасни, надеждни и законосъобразни продукти за пациентите на пазара. МСП, които разработват продукти и процеси на базата на клетки, разполагат с ограничени финансови ресурси, за да преминат от доказване на концепцията си към практическо приложение и в същото време да съобразяват различни неща като промяна в мащаба, автоматизация, логистика, регулация и бизнес модели.

Клетъчните технологии включват производство на клетки (култивиране, мултипликация, увеличение и автоматизация), съхраняване и транспорт, идентификация, клетъчно сортиране и доставка, образна диагностика, проследяване, контрол на качеството и производствен контрол, генно инженерство, производство на терапевтични биомолекули. Медицинското приложение на клетъчните технологии включва диагностика и биосензори, клетъчна и генна терапия; тъканно инженерство, био-изкуствени органи, хематология, имунотерапия, производство на ваксини и антитела; прогностична токсикология, синтетична биология и моделиране на болестните процеси. Клетките могат да бъдат от всякакъв еукариотен източник, но крайното им приложение трябва да бъде в хуманната медицина.

Особено внимание при подобни разработки трябва да се обръща на диалога с регулаторните органи и спазването на всички изисквания за безопасност.

2. Клинични изследвания за валидиране на биомаркери и/или диагностични медицински устройства (само за проекти от Фаза 2)

Биомаркери се използват в клиничната практика, за да се отграничават нормални от патологични случаи, както и с прогностични цели. Употребата им в медицината се увеличава, като всяка година се предлагат нови потенциални биомаркери, но само част от тях биват валидирани за клинична употреба. За да се постигне валидиране е нужен стабилен аналитичен метод и доказана връзка с краен клиничен процес.

Този процес на валидиране трябва да открие доказателства за високата аналитична стойност, подходяща чувствителност и специфичност, както и клинична приложимост на биомаркера. Специално внимание трябва да се обърне на валидирането на биомаркери с потенциал за скоростно въвеждане в практиката. Допустими са ин виво и ин витро биомаркери. Валидирането на клиничното използване на нови диагностични устройства е допустимо, ако е в комбинация с валидирането на биомаркера или срещу съществуващи стандарти.

Приоритет ще бъде даден на валидирането на биомаркери, свързани със заболявания (т.е. диагностика, податливост или риск от заболяване, мониторинг и прогнозиране).

Хоризонт 2020 предвижда по-висока горна граница за финансова помощ за Фаза 2 в областта на здравеопазването – 5 милиона евро.

Бюджет:

52.5 милиона евро (2016-2017 г.)

Програмата „Хоризонт 2020” отчита потенциала на малките и средни предприятия да станат двигател на „зелената”, ненакърняваща природата икономика.

Финансирането е насочено към всякакви видове еко-иновативни МСП с обещаващи идеи, продукти, процеси, услуги и бизнес модели в областите за справяне с климатичните промени, защита на околната среда и ефективното използване на ресурсите и суровините.

За да се премине към екологична икономика и общество, научните изследвания и иновациите могат да се съсредоточат върху следните приоритетни области:

1. Укрепване на технологии, процеси, услуги и продукти в областта на екологичните иновации, включително начини за намаляване на количествата на суровините при производството и потреблението.

Ще бъдат подкрепени всички форми на екологични иновации — поетапни и радикални, които обединяват технологични, организационни, социални, поведенчески, стопански и политически иновации, както и засилването на участието на гражданското общество. Тук ще се включват насочени към потребителите иновации, стопански модели, промишлена симбиоза, системи за продуктови услуги, дизайн на продукта, подходи, свързани с пълния жизнен цикъл, както и проучване на възможности за намаляване на количествата на суровините при производството и потреблението и преодоляване на пречките в това отношение.

2. Подкрепа за иновативни политики и обществени промени.

3. Измерване и оценка на напредъка в прехода към „зелена“ икономика.

4. Насърчаване на ефективното използване на ресурсите чрез цифрови системи.

Иновациите в областта на ИКТ могат да бъдат ключов инструмент в помощ на ефективното използване на ресурсите. За да се постигне тази цел, съвременните и иновативни ИКТ ще допринесат за значително повишаване на производителността, по-конкретно чрез автоматизирани процеси, наблюдение в реално време и системи, подпомагащи вземането на решения. Използването на ИКТ ще има за цел да се засили прогресивната дематериализация на икономиката чрез ускоряване на прехода към цифрови услуги и да се улеснят промените в моделите на потребление и бизнес моделите чрез използването на ИКТ на бъдещето.

5. Други еко-иновации: природно-базирани решения, климатични услуги, устойчиви доставки на суровини, усвояване на данните от Глобалната система за наблюдение на Земята (GEOSS), културно наследство за устойчив растеж, вода.

Бюджет:

30.5 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Програмата „Хоризонт 2020” финансира дейностите на малки и средни предприятия, които разработват продукти и услуги в областта на електронното здравеопазване и ИКТ решения за здравословен начин на живот и за грижи за добро физическо състояние. Областта на електронното здравеопазване включва използването на ИКТ (вкл. на мобилни устройства) за обмяна на данни и информация между пациенти и доставчици на здравни услуги, болници, специалисти и мрежи за здравна информация; електронни пациентски картони; телемедицински услуги; преносими устройства за мониторинг на пациентите; софтуери за определяне на работния график на операционните зали; роботизирана хирургия и теоретични изследвания на тема „виртуален физиологичен човек”.

Финансират се иновации по отношение на:

1. Оперативно съвместими и сигурни решения за електронно здравеопазване за потребители и за здравни институции, взимайки предвид съществуващите стандарти; и

2. Нови ИКТ решения и иновации за достойно остаряване, базирани на отворени софтуерни платформи.
Особено внимание ще се обърне на решенията с потенциал да се превърнат в пробивна, революционна иновация.

Бюджет:

96 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Малките и средните предприятия играят ключова роля в развитието на ресурсноефективни, икономически изгодни и достъпни технологични решения, които устойчиво да повишат ефективността на енергийната система. С оглед на това, програмата „Хоризонт 2020“ подпомага тези предприятия, които допринасят за постигането на една или повече от следните цели:

1. Намаляване на консумацията на енергия и на въглеродния отпечатък чрез интелигентно и устойчиво използване, включително:
– въвеждане на масовия пазар на технологии и услуги за интелигентно и ефективно използване на енергията;
– насърчаване на европейските интелигентни градове и общини.

2. Доставки на евтина, нисковъглеродна електроенергия, включително:
– Развитие на вятърната или слънчевата енергетика;
– Разработване на геотермални, водноелектрически, морски и други енергийни алтернативи на базата на възобновяеми източници;
– Технологии за улавяне, транспортиране, съхранение и повторно използване на CO2.

3. Алтернативни горива и мобилни източници на енергия.

4. Единна, интелигентна европейска мрежа за електроенергия.

5. Нови знания и технологии.

6. Стабилен процес за вземане на решения и участие на обществеността

Бюджет:

118.8 милиона евро

Програмата „Хоризонт 2020” финансира иновации от МСП, които да подсигурят способността на европейския транспорт да доставя най-добрите продукти и услуги в оптимално време и на оптимална цена, за да запази лидерските си позиции, да създава нови работни места и да се справи с проблемите на околната среда и мобилността.

Подходящи за финансиране са и дейности по развитието на нови услуги и/или продукти, процеси, технологии, системи, които допринасят за постигането на следните цели:

1. Ресурноефективен транспорт, съобразен с околната среда:

• Създаване на по-чисти и по-тихи въздухоплавателни и превозни средства и плавателни съдове, което ще подобри екологичните показатели и ще намали възприемания шум и вибрации;
• Разработване на интелигентно оборудване, инфраструктури и услуги за оптимизиране на транспортните операции и ще намали потреблението на ресурси. Ударението ще бъде поставено върху решенията за ефективно планиране, проектиране, използване и управление на летища, пристанища, логистични платформи и наземни транспортни инфраструктури, както и върху автономни и ефикасни системи за поддръжка, наблюдение и инспектиране. С цел повишаване на капацитета ще се възприемат нови политики, бизнес модели, концепции, технологии и ИТ решения;
• Подобряване на транспорта и мобилността в градските райони: нови концепции за мобилност, организация на транспорта, модели за мултимодална достъпност, логистика, осигуряване на новаторски превозни средства и обществени услуги в градовете и планиране на решения, които ще допринесат за намаляване на задръстванията, замърсяването на въздуха и шума, както и за подобряване на ефикасността на градския транспорт. Следва да се разработят варианти за обществен и немоторизиран транспорт, както и други ресурсно ефективни форми на превоз на пътници и товари, които да се превърнат в реална алтернатива на използването на частни моторни превозни средства, подкрепени от по-широкото използване на интелигентни транспортни системи, както и от новаторско управление на търсенето и предлагането;
• Развитие и въвеждане на нови и устойчиви горива и задвижващи системи без употребата на въглероден диоксид;
• Оптимизиране на работата на мултимодални логистични вериги чрез по-широко използване на енергийно ефективни режими.

2. По-добра мобилност, по-малко задръствания, повече безопасност и сигурност:

• Значително намаляване на задръстванията чрез прилагана на интелигентна, мултимодална и напълно интермодална транспортна система „от врата на врата” и чрез избягването на ненужното използване на транспорт. Това изисква по-добра интеграция между различните видове транспорт и транспортни операции и услуги;
• Значителни подобрения в мобилността на хората и товарите чрез разработване, демонстрационни дейности и широко използване на интелигентни транспортни приложения и системи за управление. Допустими ще бъдат нови приложения за позициониране, навигация и съгласуване;
• Разработване на нови концепции за товарния транспорт и логистиката;
• Намаляване на броя на ПТП и смъртните случаи – чрез решаване на въпроси, присъщи за организацията, управлението и наблюднието на резултатите и риска в транспортните системи и чрез фокусиране върху проектирането, производството и експлоатацията на въздухоплавателни и превозни средства, плавателни съдове, инфраструктури и терминали;
• Увеличаване на ефикасността на транспортното и инфраструктурното ползване с помощта на информационни системи и пазарно базирани решения.

3. Водеща роля на европейския транспортен сектор

• Разработване на следващото поколение транспортни средства;
• Интелигентни бордови системи за контрол;
• Усъвършенствани производствени процеси;
• Проучване на изцяло нови концепции за транспорт.

Бюджет:

57,6 милиона евро (2016-2017 г.)

Програмата Хоризонт 2020 взима предвид потенциала на малките и средните предприятия за разработката на рентабилни решения, използващи ефективно наличните ресурси, с цел осигуряване на достатъчна наличност на безопасна, здравословна и качествена храна и други продукти на биологична основа. Тази цел може да се постигне чрез разработката на продуктивни, устойчиви и ресурсноефективни първични производствени системи, насърчаване на услугите по свързаната с тях екосистема и по възстановяване на биоразнообразието, както и на конкурентни и нисковъглеродни вериги за доставка, преработка и маркетинг на хранителните продукти.

Разработваните проекти в тази област се очаква да адресират едно или повече от следните предизвикателства:

1. Селско и горско стопанство

Научноизследователската и развойна дейност трябва да е насочена към спряването с три предизвикателства в този сектор:
– Осигуряване на нужната хранителна продукция в условията на растящо световно потребление;
– Осигуряване на устойчиво управление на природните ресурси и дейности, свързани с климата;
– Принос в постигането на по-балансирано териториално развитие на селските райони на ЕС и техните общности.

2. Хранително-вкусовата промишленост за безопасна и здравословна храна

За да се гарантира сигурността на храните, трябва не само да се осигури достатъчно предлагане, но и то да бъде съобразено с нуждите и предпочитанията на потребителите по начин, минимизиращ въздействието върху здравето и околната среда. Научноизследователската и развойна дейност трябва да е насочена към сигурност и безопасност на храните, конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост и устойчивостта на производството, преработката и консумацията на храни. Това включва цялата хранителна верига и свързаните с нея услуги – от първично производство до консумация.

3. Производства на биологична основа

За да се осъществи преходът от основаната на изкопаеми горива промишленост към устойчива промишленост с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите, конвенционалните процеси и продукти трябва да бъдат заместени от екологично чисти био еквиваленти. Научноизследователската и развойна дейност трябва да допринася за намаляване на зависимостта на Европа от изкопаеми ресурси и за постигане на целите на политиката на ЕС за борба с промените в климата.

Специално внимание ще се обърне на:
– Напредничави иновации в интегрираното управление на вредителите;
– Еко-иновативно производство и преработка на храни чрез ефективно използване на ресурсите;
– Намаляване на хранителните и земеделските отпадъци;
– Създаване на добавена стойност от отпадъци и странични продукти.

Бюджет:

19.5 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Хоризонт 2020 оказва финансова подкрепа на малки и средни предприятия за разработката на иновативни решения в областите на морските биотехнологии и секторите на рибарството и аквакултурите с фокус върху пазарно ориентираните дейности и развитието на потенциала за растеж и интернационализация.

МСП могат да допринесат значително за развитието на следните области:

1. Морските биотехнологии

Биотехнологиите, използващи морски живи организми, биологични системи или техни производни за създаването или модифицирането на продукти или процеси, намират широко приложение в медицината и производството на горива. Непълното изследване на подводния свят непрекъснато позволява нови открития и съответно отваря нови възможности за оценяване на капацитета на морските организми за развитието на „синята” икономика. За пълно възползване от тези възможности е нужна комбинация от фундаментални изследвания на морския живот и приложни изследвания на възможните приложения в индустрията – рисковани за финансиране дейности с ниска вероятност за успех, но с високо възнаграждение в случай на успех.

2. Рибарството

3. Морските и сладководните аквакултури

Секторът на аквакултурите притежава потенциал за растеж чрез предоставяне на по-качествени стоки на потребителите, желаещи да изберат пресни, надеждни продукти, включително тези, произведени по устойчив и биологичен начин.
Потенциалът за растеж може да бъде отключен например чрез отглеждане на нови видове или разполагане още по-навътре в морето. Финансират се и проекти с дейности по производството и преработката на храни и фураж за аквакултурни животни.

Бюджет:

24 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Програмата „Хоризонт 2020” подкрепя малки и средни предприятия с дейност в областта на космическите продукти и услуги, включително и онези, които традиционно не се занимават с такава. Техните идеи трябва да допринасят за устойчивото развитие на европейската космическа промишленост и нейната стратегическа независимост – чрез спомагане за достигането на технологичната самостоятелност на Европа, постоянното предлагане и независимият достъп до космическото пространство.

Финансират се идеи в сферите на:

1. Космическата промишленост (производство на спътници, ракети-носители и наземно оборудване) – стратегическа, високотехнологична, високорискова промишленост с голям интензитет на инвестиции, при която разработките отнемат дълго време, а производителността е по-ниска.

2. Развитието на свързаната с телекомуникационния пазар промишленост.

Тази промишленост се състои от секторът на услугите, свързани с приложението на спътниците, превръщайки инвестициите, направени в инфраструктура в космическия сектор, в конкретни приложения и услуги в полза на гражданите. Тук спада производството на спътникови комуникации (SatCOM), включително продажбата на телекомуникационни сателити.

3. Услугите и продуктите за навигация и приложения за наблюдение на Земята.

Услугите за европейската спътникова навигация (SatNav) и за наблюдението на Земята (SatEO) са развиваща се промишленост с голям потенциал за осигуряване на растеж и работни места, най-вече за МСП и новосъздадените предприятия.

Бюджет:

22.2 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Програмата „Хоризонт 2020” финансира малки и средни предприятия в традиционни и нови сектори, включително социални предприятия и културни дейци, да развиват иновативна дейност и да растат отвъд традиционните си граници чрез използването на нови бизнес модели и организационни методи.

Финансирането е насочено към МСП, развиващи и прилагащи нови бизнес модели, взимащи предвид новите възможности, предлагани от:

• Сервитизацията – стратегия за създавяне на добавена стойност чрез добавяне на услуги към продуктите или директното заместване на продукт с услуга;
• Овластяването на индивида;
• Икономиката на споделянето – съвместно потребление, преоткрито благодарение на модерните технологии, с което се позволяват стари пазарни отношения като размяна, бартер, наем, споделяне и заемане;
• Откриването на достъпа до правителствени данни и услуги;
• Разширяващото се използване на нови технологии.

Фирмите-кандидати трябва да покажат потенциал към заемането на ключова роля в следните социално-икономически трансформации:

• Смяна на парадигмите от собственост към достъп, от индивидуално потребление към споделени функционалности чрез участието на сектори, използващи дигитални технологии и осигуряващи по-устойчив начин на живот на европейските граждани, по-специално градското население;
• Смяна на парадигмата на отношенията между правителството, гражданите и бизнеса, към по-активна роля на обществените актьори в създаването и доставката на обществени услуги;
• Нови начини за творчество, производство, потребление, образоване, изучаване, отглеждане, движение и живеене, възникващи в европейски градове;
• Нови начини за използване на материалното и нематериалното културно наследство;
• Нови начини за създаване на иновативни обществени услуги, използвайки достъпните данни и обществени услуги.

Бюджет:

30 милиона евро (2016 – 2017 г.)

За да ангажира малките и средните предприятия в иновативни дейности в областта на сигурността, особено тези предприятия, които традиционно не предприемат такива дейности, програмата „Хоризонт 2020” предоставя финансова помощ за фирми с иновативни идеи, спомагащи за постигане на следните конкретни цели:

1. Борба с престъпността, незаконния трафик и тероризма, в т.ч. разбиране на терористичните идеи и убеждения и справяне с тях с цел избягване на заплахи.

Нови технологии и способности за борба и превенция на престъпността (вкл. киберпрестъпността), незаконния трафик и тероризма (вкл. кибертероризма).

2. Защита и подобряване на устойчивостта на критичните инфраструктури, вериги за доставка и видове транспорт.

Нови технологии, процеси, методи и специализирани умения, които да спомогнат за защитата на: обществените и частните мрежови инфраструктури, на морските транспортни маршрути, както и услуги с критично значение; от всякакъв вид заплаха, в т.ч. заплахи, свързани с въздухоплаването.

3. Укрепване на сигурността чрез управление на границите.

Технологии и капацитет за укрепването на системите, оборудването, инструментите, прецесите и методите за бърза идентификация с цел да се подобри сигурността и управлението на сухопътните, морските и бреговите граници, включително контролът и наблюдението при използване на пълния потенциал на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR).

4. Подобряване на киберсигурността.

Да се гарантира по-голяма сигурност на системите, мрежите, устройствата за достъп и софтуера и услугите, включително ползване на ИТ тип „облак“, като същевременно се отчита оперативната съвместимост на многобройните технологии.

5. Подобряване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия.

Разработване на специализирани технологии и способности в подкрепа на различни видове операции за справяне с извънредни обстоятелства в случай на криза или бедствено положение (като например гражданска защита, противопожарна охрана, заразяване на околната среда, замърсяване на моретата, гражданска отбрана, развитие на медицински информационни инфраструктури, спасителни задачи и процеси на възстановяване след природни бедствия), както и правоприлагане.

6. Гарантиране на неприкосновеността на личния живот и свободата, включително в интернет, и повишаване на общественото, правното и етичното разбиране за всички области на сигурността, риска и управлението.

Технологии, които да позволяват на потребителите да контролират своите лични данни и използването им от трети страни, както и инструменти за откриване и блокиране на незаконно съдържание и нарушения в сигурността на данните и за защита на правата на човека в интернет, които не допускат поведението на индивиди или групи да бъде ограничено поради неправомерно търсене и създаване на профили.

7. Подобряване на стандартизацията и оперативната съвместимост на системите, включително с оглед на извънредни ситуации.

8. Подкрепа за политиките на Съюза за външна сигурност, в т.ч. чрез предотвратяване на конфликти и изграждане на мира.

Нови технологии, способности и решения с диапазон от гражданска защита до хуманитарна помощ, управление на граници или мироопазване и стабилизиране в следкризисни периоди, включително предотвратяване на конфликти, изграждане на мира и медиация.

Бюджет:

126 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Дефиниция:

Пробивната иновация включва всякаква иновативна концепция, продукт или услуга, която създава нов пазар чрез въвеждането на нови правила, ценности и модели, които в крайна сметка пробиват и/или надминават съществуващите пазари, като заместват по-ранни технологии и сдружения.

Примери за пробивна иновация:

Джобен калкулатор, мобилният телефон, универсалните магазини, Макдоналдс, електронната поща, Скайп, микрофинансовите услуги и т.н.

Бюджет:

67,2 милиона евро (2016 – 2017 г.)

Програмата „Хоризонт 2020” инвестира в малки и средни предприятия, които създават добавена стойност чрез съчетаване на научните достижения с практиката, позволявайки развиването на недокрай използвания потенциал в следните области:

1. Нанотехнологии

Цели се въвеждането на леки, мултифункционални, икономични и щадящи околната среда нано- продукти с различно практическо приложение, като мащабът на лабораторните опити се увеличи до индустриално ниво и се демонстрира жизнеспособността на различни технологии за производство.

2. Авангардни материали

Изследването в тази област може да се занимава с различен тип материали (биоматериали, метали, полимери), в различна индустрия (например металургия или химия) и с различно приложение (например енергетика, здравеопазване, транспорт).

3. Усъвършенствани технологии за производство и преработка.

МСП трябва да развиват и модернизират производствените си процеси. Насърчават се новите инженерни подходи, използващи нанотехнологии, гъвкаво производство, стимулиращи условия на работното място, интелигентна среда и чиста обработка.